25.11.2014

Софийски университет, площад “Славейков”, “Попа”. Това са част от районите, около които Бат Венци от Ъпсурт подслушваше в продължение на няколко седмици.

Като участник в проекта “Саундтракът на София” той чу и записа най-интересното от случващото се там. И какво беше то? Нека ви разкаже той самият!

Avtora.com: Защо реши да се включиш в кампанията “Саундтракът на София”?

Бат Венци: Идеята да запишем стерео картина на определени места от София ми се стори интересна.

.: В продължение на няколко седмици, докато записваше звуците за проекта, чуваше просто обикновен градски шум или нещо повече?

Бат Венци: Нещо повече.

.: Разкажи ни… какво се случва на “Попа”?

Бат Венци: На “Попа” ми се наду главата. Всичко е на някакъв цикъл – заради светофарите. Светне ли зелено, всичко живо тръгва като от старт на автомобилно състезание. Същото се отнася и за пешеходците.

Правят изключение редките случаи, когато някои се движат бавно и говорят страшни щуротии… Има доста луди и не само на “Попа”.

: Академично ли звучи Софийският университет, или студентите не са това, което бяха?

Бат Венци: Записвах пред Университета и единственото, което чувах, беше автомобилният трафик – там шумът дори е вреден.

.: Всъщност защо избра точно тези места?

Бат Венци: Не знаех с какво се захващам.

.: През цялото това време дочу ли нещо ъпсуртно и какво е то?

Бат Венци: На площад “Славейков” една възрастна жена ме погледна и ми каза следното: “На Кичето брат ми седи на канапето, гледа ме втренчено и се облизва”. Това ви го оставям за домашно.

.: А мрънка ли София в неделя сутринта?

Бат Венци: В неделя сутринта София е супер.

.: Кои са най-любимите ти местенца в столицата?

Бат Венци: Южният парк и най-вече Витоша.

.: Как мислиш – би ли живял в друг град?

Бат Венци: Не, екстра ми е в София.

.: Не можем да не те попитаме – какво ново около Ъпсурт?

Бат Венци: Благодаря за този въпрос. Имаме нови одежди, по някой друг нов бял косъм и по някоя нова бръчка от нерви.

.: А около теб – да очакваме ли и един #OneShot?

Бат Венци: Може би…